Записки по небесната механика

Винаги е нужна светлина, ако не за друго, поне да виждаме къде стъпваме.

Джирифалко, Калабрия. Седемте главни герои на романа се намират в преломен момент в живота си, в който съществуването им, изглежда, е стигнало до задънена улица. Сутринта след празника Сан Лоренцо и нощта на звездите неочаквано в Джирифалко пристига цирк. Той обаче е много по-различен от онези, които спират от време на време в градчето; това е керван, обвит в омагьосана аура, блестящо шествие от слонове и укротители, акробати, хвърлячи на ножове и илюзионисти. Новостта шокира хората, развълнува душите и ще промени завинаги съдбата на седмината.

За въжеиграчите, свикнали да живеят във въздуха, всяка земя е чужда.

Доменико Дара се завръща на мястото на дебюта си – Джирифалко, истинското и същевременно магично градче от „Кратък дневник на съвпаденията“, за да ни разкаже една история за подкопани съдби и земни чудеса, една литературна приказка, която ни кани да погледнем реалността отвъд обикновените привидности.

Kой знае колко пъти животът, въртящ се около самия себе си като планета, която се върти около оста си, ни предлага друга възможност, но ние не забелязваме, a навярно точно в това се състои чудото – да имаш всеки ден нова възможност.

Превод: Ваня Георгиева