Съвременна българска митология

По-просто беше преди години. Десетилетия. Векове. Нали?

Хората наоколо бяха предимно същите като тебе. Повечето от тях даже ти бяха роднини. Или роднини на роднини. Рядко чуваше по някоя история, случила се надалеч. По-често научаваше за неща, случили се наоколо.

Рядко се изненадваше. Познатото за теб вероятно е било такова и на тези преди теб. И на тези преди тях. А за непознатите работи, за мистериите, за кошмарите, за късмета, за хаоса – обясненията идваха от приказките, от митовете и от легендите. И те носеха истина, утеха, развлечение.

Вярвания, обреди, обичаи, предания, поверия, притчи. И множество герои, духове, същества и одухотворени сили, контролиращи онова, което не контролирате ти, някой роднина или роднина на роднина. Това бяха основните съставки на съзнанието ти.

Но с времето светът порасна. И ти се запозна с повече хора от по-далече. Ти научи повече истории, по-нови, по-достоверни, но и много по-различни.

Научаваше ги от първите вестници, от телеграфа, от телефона, радиото, телевизията, интернет. От все по-далечните пътешественици, идващи при теб. А и ти тръгна сред тях. Загадките намаляха, намаля и нуждата да споменаваш обясненията, оставени от тези преди теб.