Реката, която помним

През 1958 година едно градче в щат Минесота е разтърсено от убийство, което подклажда стари вражди в този изумителен роман, веднага наредил се сред бестселърите на „Ню Йорк Таймс“ и окачествен от „Денвър Таймс“ като „произведение на изкуството“.

На Деня на паметта, докато жителите на Джуъл, Минесота се събират, за да почетат жертвите на войните от миналото, полуголото тяло на богатия земевладелец Джими Куин е открито да плава в река Алабастър – убит с изстрел от пушка. Разследването е поверено на шериф Броуди Дърн – отличен ветеран от войната, който все още носи физическите и емоционалните белези от службата си. Още преди да са готови резултатите от аутопсията, в града започват да се разпространяват зловещи слухове, че убиецът е Ноа Блустоун – индианец, ветеран от Втората световна война, който наскоро се е завърнал в Джуъл с японската си съпруга.

Докато подозренията и обвиненията се засилват, а градът е на ръба на нова вълна от насилие, шериф Дърн се бори не само да разкрие истината за убийството на Куин, но и да се изправи срещу демоните от собственото си минало.

В този водовъртеж на гняв са въвлечени и вдовица от войната с тийнейджърския си син, дръзкият издател на местния вестник, застаряващ заместник-шериф и борбена адвокатка – всеки със своите трагични истории и тайни, които смъртта на Куин заплашва да разкрие.

„Реката, която помним“ е едновременно завладяващ криминален роман и майсторски портрет на американския живот в средата на XX век. Книгата предлага безпощаден поглед върху раните, оставени от войните – както зад граница, така и у дома, докосва се до начините, по които хората се опитват да се излекуват, и е свидетелство за силата на историите, които разказваме за местата, които наричаме дом.

Преводач: Кристина Димитрова