Нас, които ни няма

"Нас, които ни няма" е обяснение в любов към цяло едно поколение. Към един любим град. Към писането и книгите. Към културните жалони и музиката на 90-те. Към астрономията и фантастиката. Един болезнено личен автофикционален роман, разказан от момчето и момичето, което всички сме били. Роман за самотата и спасенията, за пробуждането на сексуалността и разрушителните импулси, за приятелствата и предателствата, за родителските бягства и силата на гените. За крехкия абсолют на любовта.

Романът обхваща ранните 90-те години, но се връща и в десетилетията назад, а действието се развива в Бургас, като самият град е своеобразен герой - със своята атмосфера, улици, поети, актьори, чудаци. Типичните клишета за 90-те обаче - мутрите, икономическите проблеми, политическите вълнения - тук изцяло и умишлено липсват, като книгата акцентира върху една друга, интимна, "субкултурна" атмосфера от живота на подрастващите поколения тогава. Част от действието се пренася за кратко и в две близки до морския град села – едното в Стара планина, другото в Странджа.

Повече за автора:

Антония Апостолова е родена през 1977 г. в Бургас, града на морето и поезията, където завършва английска гимназия и издава първата си книга, стихосбирката "Солена ябълка". Дипломира се като магистър по английска филология в СУ "Климент Охридски" и петнайсет години работи като редактор и журналист във водещи български медии. След като окончателно напуска корпоративния свят, създава литературния сайт и фейсбук страница "Литературни разговори", където публикува рецензии за най-новите издавани у нас книги, интервюта с писатели и новини за предстоящи заглавия. Преводач е на израелския поет Амир Ор на български – "Езикът казва" (Издателство за поезия ДА, 2017). През 2019 г. излиза втората й книга - "Потъване в мъртво море", разкази (изд. Жанет 45). Пише литературна критика за "Литературен вестник" и други издания, рецензира и редактира ръкописи.