Наричаха ме Желязната ръка

Наричаха ме Желязната ръка е исторически роман за Ивайло и неговото време.

Посвещава се на 100-годишнината от рождението на писателя Цончо Родев - 2026 година. Излиза 50 години след последното второ издание - 1975 година. Книгата е наградена през 1971 година от Министерство на просветата, ЦК на ДКМС, Комитета за изкуство и култура и Комитета по печата като най-добра книга за юноши.

Цончо Родев е роден в Провадия на 9 юни 1926 г. Завършва основно образование в родния си град, средно в гимназия във Варна и Право в Софийския университет. Баща му Христо Ц. Родев (1880 - 1944) е адвокат, депутат в XXIII народно събрание. Убит е веднага след 9 септември 1944, а впоследствие посмъртно е осъден на смърт от т. нар. Народен съд (Народният съд е извънреден съдебен орган, създаден след окупацията на Царство България от Червената армия на СССР и преврата на 9 септември 1944 година от властта на Отечествения фронт, в нарушение на действащата по това време Търновска конституция. Функционира в периода декември 1944 година - април 1945 година, като в резултат на дейността му е обезглавен държавният, политическият и военният елит на страната).

Като син на убит от Народния съд, Цончо Родев няма право да упражнява юридическа професия и се отдава на литературна дейност. Създава редица исторически, фантастични и приключенски романи, разкази и повести за деца и юноши. Почетен гражданин е на Провадия и Сливен (1998). Носител на наградата на община Сливен за литература и изкуство Добри Чинтулов (1998), на наградата за краеведческа дейност Д-р Иван Селимински (1995), на почетния знак За граждански принос (2006).