Моите приятели

„Лятото започна и завърши със смърт.
Но по средата?
По средата лятото успя да бъде и много други неща.
Успя да бъде любов и приятелство, чудотворно силен смях и великолепно глупави решения.“

Повечето хора дори не ги забелязват – три малки фигури в ъгълчето на една от най-известните картини на света. Повечето хора смятат, че са просто игра на светлината. Но Луиса, която рисува с лекотата, с която диша, ги вижда. И е решена да разбере кои са те и каква е тяхната история.
Двайсет и пет години по-рано няколко тийнейджъри търсят спасение от живота в своето диво и скъпоценно приятелство. Сред тях е един световноизвестен художник, за когото светът просто още не знае. И за когото всичко най-хубаво все още предстои, но всичко най-лошо също. В бъдещето всички, с които се среща, ще му казват, че го обичат, а почти никой не може да оцелее след такова нещо. Той просто ще иска да си върне летата от детството и да бъде един никой заедно с най-добрите си никои.
Те ще имат едно последно невероятно лято, а от него ще се роди онази картина, на която има море и разни други скрити неща. И тъй като изкуството е крехка магия също като любовта и тези две неща са единствената защита на човечеството срещу смъртта, никой не бива да се изненадва, че картината ще се окаже в ръцете на незабележимата като игра на светлината Луиса. И тя ще стане част от нейната невероятна история…

„Най-опасното място на света е вътре в нас.“

Превод: Любомир Гиздов