И мъртвите да погребат своите мъртъвци

„И мъртвите да погребат своите мъртъвци“ е роман, който ни напомня, че всичко, което ни отличава от другите, непременно има двойствена природа. Няма дарба, която да е не е и проклятие.

На първото погребение, на което присъства в живота си, петнайсетгодишният Фанурис открива, че чува гласовете на мъртвите и може да говори с тях. Разбрал за дарбата му, чичо му надушва възможност за лесни пари и двамата тръгват от погребение на погребение из цял Крит като преводачи на мъртвите, възползвайки се от нуждата на хората да общуват с починалите си близки, но и от метафизичното желание на мъртвите да променят съдбата на всички.

Фанурис е 15-годишно момче, което може да чува мъртвите и да говори с тях. Когато разбира за дарбата му, чичо му надушва възможност за лесни пари и двамата напускат селото, за да обикалят Крит от погребение на погребение като преводачи на мъртвите, възползвайки се от нуждата на хората да общуват с починалите си близки, но и от метафизичното желание на мъртвите да променят съдбата на всички.

Приключението, което преобръща живота на Фанурис, го принуждава да съзрее без време, което води до непредсказуеми последствия и до една трудно изстрадана, несподелена любов. През всичките си перипетии момчето се опитва да разбере дали необичайната му способност е дарба, или проклятие.

През тези колебания заедно с него преминаваме и ние, читателите, за да осъзнаем накрая, че без тази негова особеност Фанурис никога нямаше да напусне селото, нямаше да опознае света и живота в цялата им пъстрота. И да си дадем сметка, че всичко, което ни отличава от другите, всичко, което ни отдалечава от обичайното, всеки талант, всяка наклонност непременно има двойствена природа, мотивира ни, издига ни, обогатява ни, но в същото време ни измъчва, крие опасности и има своята цена. Няма дарба, която да не е и проклятие.

Ирена Алексиева

Превод: Ирена Алексиева